Тръгнал дядо за Златица,
изгубил си ръкавица.
Там играла на поляна
Малка мишчица Гризана,
ръкавичката видяла
и на топличко се свряла.

 Ей го мокър и подплашен
тича Зайо от горица.
Спира го на пътя прашен
дядовата ръкавица.

— Кой на топло там се гуши? —
пита Зайо дългоуши…
— Аз съм мъничка Гризана.
Кой си ти, та страх ме хвана?
— аз съм Зайо Средногорски,
крия се от думи хорски —
каза Зайо боязливо
и попита предпазливо:

4 декември 2025 г. беше още един ден, изпълнен с магия и усмивки. Децата от група „Врабче“ се потопиха в приказния свят – срещнаха се с героите от още една приказка, любима на много поколения, разказана умело от Елин Пелин – „Дядовата ръкавичка“. Малчуганите с интерес слушаха и възприеха чрез илюстрации художественото произведение. Посредством играта се научиха да използват подходящи епитети и сравнения, пресъздадени на основата на текста. Проявявиха интерес към създаване на драматизация за „Дядовата ръкавичка“.

Гости на откритата педагогическа ситуация бяха директорът на ДГ „Еделвайс“ г-жа Мариана Атанасова и заместник директорът г-жа Соня Златанова.

Художествените образи се възприеха от децата като реалния живот, но пречистен от отрицателни явления, облагороден от доброто и с по-голяма притегателна и подражателна сила.

Ето:

B дoмoвe, ĸъдeтo тoплинa и любoв пpeбивaвaт,
cтoи c пpaзничнa гopдocт - Eлxaтa.
Cвeтлинитe й ĸaтo звeзди cияят
и тoплинa в cъpцaтa ни внacят.
Πoд ĸлoнитe й, тaйни мeчти ce ĸpият,
вълшeбcтвa мaлĸи в пoдapъци cвити.
Дeцaтa oĸoлo нeя c paдocт игpaят,
и във вълшeбния cвят нa Коледа влизат.

Венцислав Петров

Коледната елха е повече от украса. Тя е символ на надежда, обич и светлина, които можем да споделим с всички около нас.

В първия декемврийски ден на 2025 година "врабчетата" спазиха традицията и споделиха радостта от украсяването на Коледната елха. С много настроение и радост децата закичиха цветни играчки, герлянди, светещи лампички и най-отгоре поставиха звездата- символ на Святата нощ.

Празничното настроение завладя малчуганите през целия ден - те пяха песни и рецитираха стихове. Тайно се надяват, че и под тази елха ще има подарък за всеки. Духът на Коледа завладя сърцата и умовете на децата от група "Врабче".

Ето, вижте нашата хубавица:

Във възрожденското сърце на Кюстендил се пази аромата и духа на миналото. Това е „Центъра на занаятите“ - място, където старите занаяти оживяват пред очите на децата.
На 24 ноември 2025 г., майсторите умело демонстрираха своето изкуство пред децата от група „Врабче“ и група „Звънче“. Така се предават на следващите поколения магията на старите занаяти – кожарство, пчеларство, обущарство, обредност. С трепет и вълнение малчуганите изработиха ангелчета от кожа, с помощта на Камелия Янева, която прави и стъклопис и декопаж. Занаятчия Катя Георгиева по интересен начин разказа за „децата на слънцето“ – работливите пчелички и техните продукти. За обредността, обичаите, кукерските маски и кюстендилските носии ни разказа Елена Славова. Майстори Димитър и Емилия Димитрови стъпка по стъпка показаха работилницата за обущарско изкуство. Децата видяха машина от 18 век и емблематичните български цървули.
Народните занаяти носят в себе си красота, въображение и творчество. Те са част от културното ни наследство, пример за народно майсторство.
Длъжни сме да съхраним българската идентичност.

Почва нашата игра.
Математика, ура!
Раз и два и раз и два.
Математика, ура!

Обучението по забавна математика в предучилищна възраст се основава на взаимодействие с децата, които активно изследват и изучават света и в следствие на това всяко от тях трупа индивидуално своите познания. Ежедневието и игровите ситуации дават прекрасна възможност за учене и обучение по математика, да извлечем максимално математическия контекст от тях и целенасочено да инициираме участието на детето.

Това се случи в края на месец ноември 2025 в група „Врабче“. С различните математически игри децата затвърдиха своите познания и изпитаха истинска удовлетвореност.

Любознателните малчуганите знаят, че числата могат да бъдат приятели, а задачите – вълнуващи предизвикателства.

Ето, вижте: