Мартенички бели,
бели и червени,
где и как сте взели
багрите червени?
Пролет щом ви зърне
тука при децата,
бързо тя ще върне
птиците в гнездата.

Храсти разцъфтели,
листите зелени.
Мартенички бели,
бели и червени.

                         Петя Йорданова

Всяка година, на 1- ви март, българите се закичват с мартеници, изработени от бяла и червена прежда, които са символ на здраве и щастие.
И през настоящата 2025 година  в навечерието на празника, облечени в бяло и червено, с усмивка на лицето, с радост и трепет в сърцето, децата от група "Врабче" посрещнаха своята любима гостенка.

Баба Марта пристигна с усмивка и пълна кошница с мартеници. Тя им разказа легендата за Пижо и Пенда, какво символизират белия и червения цвят, вплетени в мартеничката. Децата я поздравиха с песни и стихчета, посветени на празника. Добрата баба дари всички с мартенички, като им пожела да са весели, засмени, румени и и бели.
В мартенска премяна засия и дворът на детската градина. Червено - белите предвестници на пролетта грейнаха и върху дърветата в любимата градина.

Ето:

На зелената морава
Баба Марта днес раздава
мартенички, мартенички
за големи и мънички.
Щом дочуха новината,
в миг дойдоха от гората
Кумчо Вълчо със Лисана,
Заю Баю и Мецана.
Катеричката добричка,
веселата кукувичка,
дългоухото магаре —
всичките отбор другари.
А когато на редици
долетяха всички птици,
със свойте хубави премени
те ги срещнаха засмени.
Атанас Душков

Във весел празник за децата се превърна посрещането на Баба Марта в детската градина. На 28 февруари 2025 г. засмяната старица дойде с мартеници за всички, вкусна питка и слънчево настроение.

Докато си почиваше под украсеното мартенско дърво, дечицата от група „Катеричка“, „Звънче“ и „Мечо“ се отблагодариха за даровете с весели стихчета и песни.

Очарована от поздрава, Баба Марта закичи с мартенички детските ръчички с пожелание всички да са здрави, румени, засмени.
Предлагаме Ви моменти от срещата с Баба Марта.

Благодарим ти Бабо Марто!

Аз съм българче и силна
майка мене е родила;
с хубости, блага – обилна
е родината ми мила.

Аз съм българче. Обичам
наште планини зелени,
българин да се наричам
първа радост е за мене.

Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живея,
всичко българско и родно
любя, тача и милея.

Аз съм българче и расна
в дни велики, в славно време,
син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе.
Иван Вазов

В последния ден на месец февруари 2025 децата от група "Ежко" се подготвиха за посрещане на Националния празник на България 3 март.

Облечени в костюми в трите цвята на българското знаме те казваха стихчето "Аз съм българче" и пяха песента "Знамето ни е трицветно".

Прошка се иска,
прошка се давa.
Ако нещо подтиснеш,
рана остава.
Като трън се забива,
дращи зловещо
и болка остава
като огън отсреща.

Прошката лек е,
но само където
истински дава
и взема сърцето.

Биляна Дар

Сирни Заговезни – празникът на всеобщото опрощение, на възстановяването на човешката взаимност и уважение. От стари времена прошката е символ на човешкия морал и благородство. Деца и учители от група „Врабче” почитаме българските празници и народни традиции, изпълнени с много мъдрост и емоционалност.
Ето защо, на 27 февруари 2025 г. децата от група „Врабче” пресъздадоха обичаите на Сирница - поискаха и дадоха прошка, както повелява българската традиция.
Облечени в национални носии, с богата трапеза за празника /питка, баница, сирене, яйца, халва/, спазвайки всички обичаи, те се докоснаха отново до българската традиция. „Простено. Прости” изрекоха един към друг малките врабчета. Настъпи голяма веселба с обичая „хамкане”. Завързаното за дълга пръчка яйце се мяташе към широко отворените детски уста. Децата знаеха какво повелява традицията – да отхапят от яйцето с уста, без да ползват ръчички. Който успее да отхапе първи, ще бъде здрав и честит през цялата година.