Четири деца от група „Врабче” – Борислав Динев, Йоана Георгиева, Мария Миткова и Явора Начева участваха в седмото издание на Националния детски конкурс „Картичка за мама” на Издателска група „Просвета”.
Горди сме с четирите „врабчета”, които бяха отличени с грамоти за впечатляващо участие в конкурса.
Осми март е ден на мама! Осми март е ден щастлив! Той с радост ме дарява, Прави моя свят красив!
С китка пъстра ще посипя нежни майчини ръце, и с милувки ще обсипя скъпото за мен лице!
Всичките звезди небесни искам да и подаря! В тях ще грее моето детско, слънчево „Благодаря”!
Мила Миланова Касабова
С много трепет и вълнение децата от група „Врабче” се подготвиха за най-слънчевия от всички празници в целия свят - денят на Мама. Изработиха красиви картички и цветя, вложиха старание и любов, за да ги подарят на най-любимата – Мама, в знак на обич и признателност.
„Мамо, ти си обич и нежност, усмивка и радост” – произнасяха развълнувани децата. Когато става дума за обич, думата е МАМА.
Скъпи майки, благодарим ви за грижите, вниманието и обичта, с които дарявате вашите деца. Скъпи баби, не сме забравили и вас - бъдете все така добри, сътворявайте любов и щастие.
За тебе, мамо са цветята, рисувани от моята ръка! За теб е моята прегръдка, за най-добрата майка на света! Пламена Дойчева
„… Трети март е – аз, дете на рода си, нося сила победна в кръвта си, зная, помня, след мен ще предавам минало и бъдеще ще отстоявам! Древно минало, велика страна – България се казва тя!
из „Камбани“ от Д.Славова
В навечерието на 3 март - Националния празник на България, децата от група „Врабче” рецитираха стихове и пяха песни за Денят на свободата. Обичаме Отечеството, пазим свободата! С пламенен възторг и патриотичен заряд, децата развяха българския трибагреник. Разказаха за живота и делото на Левски, Ботев, Раковски и другите герои, извоювали свободата. Нека помним и носим в сърцата си гордия български дух!
Начало, празник, свобода. Мир се носи над Балкана. Изстрадалата ни земя от светлина е пак огряна. Не дар, платена е докрай от Левски, Ботев, Караджата. Батак, Перущица са знай Голгота българска на свободата! Под слънчев лъч и синева блести земята свидна, родна. На Шипка греят знамена за България свободна.
Мартенички бели, бели и червени, где и как сте взели багрите червени? Пролет щом ви зърне тука при децата, бързо тя ще върне птиците в гнездата.
Храсти разцъфтели, листите зелени. Мартенички бели, бели и червени.
Петя Йорданова
Всяка година, на 1- ви март, българите се закичват с мартеници, изработени от бяла и червена прежда, които са символ на здраве и щастие. И през настоящата 2025 година в навечерието на празника, облечени в бяло и червено, с усмивка на лицето, с радост и трепет в сърцето, децата от група "Врабче" посрещнаха своята любима гостенка.
Баба Марта пристигна с усмивка и пълна кошница с мартеници. Тя им разказа легендата за Пижо и Пенда, какво символизират белия и червения цвят, вплетени в мартеничката. Децата я поздравиха с песни и стихчета, посветени на празника. Добрата баба дари всички с мартенички, като им пожела да са весели, засмени, румени и и бели. В мартенска премяна засия и дворът на детската градина. Червено - белите предвестници на пролетта грейнаха и върху дърветата в любимата градина.
Прошка се иска, прошка се давa. Ако нещо подтиснеш, рана остава. Като трън се забива, дращи зловещо и болка остава като огън отсреща.
Прошката лек е, но само където истински дава и взема сърцето.
Биляна Дар
Сирни Заговезни – празникът на всеобщото опрощение, на възстановяването на човешката взаимност и уважение. От стари времена прошката е символ на човешкия морал и благородство. Деца и учители от група „Врабче” почитаме българските празници и народни традиции, изпълнени с много мъдрост и емоционалност. Ето защо, на 27 февруари 2025 г. децата от група „Врабче” пресъздадоха обичаите на Сирница - поискаха и дадоха прошка, както повелява българската традиция. Облечени в национални носии, с богата трапеза за празника /питка, баница, сирене, яйца, халва/, спазвайки всички обичаи, те се докоснаха отново до българската традиция. „Простено. Прости” изрекоха един към друг малките врабчета. Настъпи голяма веселба с обичая „хамкане”. Завързаното за дълга пръчка яйце се мяташе към широко отворените детски уста. Децата знаеха какво повелява традицията – да отхапят от яйцето с уста, без да ползват ръчички. Който успее да отхапе първи, ще бъде здрав и честит през цялата година.