Традициите и обичаите български ще се помнят и предават от поколение на поколение

Прошка се иска,
прошка се давa.
Ако нещо подтиснеш,
рана остава.
Като трън се забива,
дращи зловещо
и болка остава
като огън отсреща.

Прошката лек е,
но само където
истински дава
и взема сърцето.

Биляна Дар

Сирни Заговезни – празникът на всеобщото опрощение, на възстановяването на човешката взаимност и уважение. От стари времена прошката е символ на човешкия морал и благородство. Деца и учители от група „Врабче” почитаме българските празници и народни традиции, изпълнени с много мъдрост и емоционалност.
Ето защо, на 27 февруари 2025 г. децата от група „Врабче” пресъздадоха обичаите на Сирница - поискаха и дадоха прошка, както повелява българската традиция.
Облечени в национални носии, с богата трапеза за празника /питка, баница, сирене, яйца, халва/, спазвайки всички обичаи, те се докоснаха отново до българската традиция. „Простено. Прости” изрекоха един към друг малките врабчета. Настъпи голяма веселба с обичая „хамкане”. Завързаното за дълга пръчка яйце се мяташе към широко отворените детски уста. Децата знаеха какво повелява традицията – да отхапят от яйцето с уста, без да ползват ръчички. Който успее да отхапе първи, ще бъде здрав и честит през цялата година.