Аз съм българче и силна
майка мене е родила;
с хубости, блага – обилна
е родината ми мила.

Аз съм българче. Обичам
наште планини зелени,
българин да се наричам
първа радост е за мене.

Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живея,
всичко българско и родно
любя, тача и милея.

Аз съм българче и расна
в дни велики, в славно време,
син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе.
Иван Вазов

В последния ден на месец февруари 2025 децата от група "Ежко" се подготвиха за посрещане на Националния празник на България 3 март.

Облечени в костюми в трите цвята на българското знаме те казваха стихчето "Аз съм българче" и пяха песента "Знамето ни е трицветно".

Прошка се иска,
прошка се давa.
Ако нещо подтиснеш,
рана остава.
Като трън се забива,
дращи зловещо
и болка остава
като огън отсреща.

Прошката лек е,
но само където
истински дава
и взема сърцето.

Биляна Дар

Сирни Заговезни – празникът на всеобщото опрощение, на възстановяването на човешката взаимност и уважение. От стари времена прошката е символ на човешкия морал и благородство. Деца и учители от група „Врабче” почитаме българските празници и народни традиции, изпълнени с много мъдрост и емоционалност.
Ето защо, на 27 февруари 2025 г. децата от група „Врабче” пресъздадоха обичаите на Сирница - поискаха и дадоха прошка, както повелява българската традиция.
Облечени в национални носии, с богата трапеза за празника /питка, баница, сирене, яйца, халва/, спазвайки всички обичаи, те се докоснаха отново до българската традиция. „Простено. Прости” изрекоха един към друг малките врабчета. Настъпи голяма веселба с обичая „хамкане”. Завързаното за дълга пръчка яйце се мяташе към широко отворените детски уста. Децата знаеха какво повелява традицията – да отхапят от яйцето с уста, без да ползват ръчички. Който успее да отхапе първи, ще бъде здрав и честит през цялата година.

Баба Марта бързала, мартеници вързала:
морави, зелени бели и червени.

Първом на гората- да листят листата.
И да дойдат всичките: щъркелите, птичките,
първият певец, Косер хубавец.

После на градините- да цъфтят гиргините
и латинки алени, и божури шарени.
Ябълки да зреят, круши да жълтеят.

А пък на дечицата върза на ръчицата
мартеници чудни със ресни червени,
да са ранобудни, да растат засмени.

                                               Йордан Ступел

В седмицата преди дълго чаканата Баба Марта, децата от група „Врабче” изработиха сами мартенички, рисуваха и правиха апликации, свързани с празника. Забавлявайки се, те научиха ново стихотворение, легендата за мартеницата, как и от какво да я направим, кога отбелязваме празника и какво символизира той, защо усукваме червени и бели вълнени конци. С голям ентусиазъм, въображение и сръчност, децата създадоха тематичен кът за празника. Тези дни оставиха траен отпечатък в съзнанието на малките „врабчета”. Никой друг народ по света няма подобен обичай - да се закичва с мартеница – символът на мир и любов, на здраве и щастие. Впечатлени от традицията, с радост и надежда, децата очакват на 1 март да вържат мартенички за здраве на семейството, приятелите и дори на домашните любимци. Люта или слънчева, Баба Марта идва с по-дълги дни и с повече време за игри. Пожелаваме на всички да са здрави и щастливи, бели и червени, винаги засмени.

Бабо Марто, идвай вече!
Още ли си надалече?
Мартенички аз направих
и за тебе ги оставих!
Първо бялото конче-
като нежно сърчице,
после яркото червено
е за здраве отредено!

Теодора Вълева

В последните дни на месец февруари 2025 година в група "Зайче" кипеше трескава подготовка за милата гостенка - Баба Марта.
Празникът символизира настъпването на пролетта и пробуждането на живота след студената зима. От стари времена, за този празник, българите изработвали мартеници, които връзвали на децата, животните и дръвчетата. Традицията спазихме и тази година. В нашата групи се изработваха мартеници, от гиздави по-гиздави. Децата работиха с усърдие и много ентусиазъм. Всеки изработи сам своята мартеничка, за да се накичи за здраве, сила и обич.
Вижте с какво детско нетърпение в очите и удовлетворение от труда си, децата очакват празника на Баба Марта.